Soli Deo gloria (в превод от латински: само на Бог слава, Само на Бог [да бъде] славата) е основна част от доктрината на протестантските богослови и последната от 5 Solae. Тя изразява реформираните възгледи, че всичко, което християнинът върши трябва да е за Божия слава, а не за негова собствена. Създадена е, за да подчертае останалите четири.